ЗАГОВÒРНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до заговорник или е на заговорник. Господин подпоручик членува в някаква военна конспирация. Той е напълно убеден в крайния успех на тази заговорническа група. В. Нешков, Н, 406. Заговорническа организация.
2. Прен. Който се отнася до тайна уговорка на малко хора; потаен. – Учителят Стоян!.. Иде учителят Стоян!.. – разнесе се заговорнически шепот сред тълпата на подранилите ученици. Г. Русафов, ИТБД, 206.
ЗАГОВÒРНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. заговорнически. Гостът стана да си върви, поклони се към Лазара, към Андрея и току рече някак заговорнически: – Каквото сме си говорили... между нас, нели... Лазар се усмихна: – Бъди спокоен, Гьорче... Д. Талев, ПК, 613. Младите хора излязоха от плевнята, заговорнически се спогледнаха и замълчаха. Д. Спространов, ОП, 28.