ЗАГОВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; заговèя, -èеш, мин. св. заговя̀х, прич. мин. св. деят. заговя̀л, -а, -о, мн. заговèли, св., непрех. Започвам да говея, да не ям блажно; запоствам. Още малко и требваше да заговяваме за велики пости, които най-строго се спазваха. Преди това всички се прощаваха. А. Тошев, РС, 41. Снощи заговяхме и днес вкъщи има само постно за ядене. заговява се, заговее се безл. Пролетта, щом се заговя за Великден, Панчо си зе една торба хляб, турна си в кесията двайсет и пет гроша и замина за София. Т. Влайков, Съч. II, 141.
ЗАГОВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; заговèя, -èеш, мин. св. заговя̀х, прич. мин. св. деят. заговя̀л, -а, -о, мн. заговèли, св., непрех. Ям и пия вечерта на заговезни. Аз още от по-напред бях си намислила да викам лелини ти Генини у нас на госте; а в неделя, на сирното заговяване, да ги покана да додат наедно да заговеем. Т. Влайков, Съч. II, 23. Бяха заговезни преди велики пости и хората искаха да заговеят заедно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 375. С течение на времето се преустановява маскирането през цялата Сирна неделя и то започва да се прави само вечерта на Сирница, когато семействата се събират по родове, за да заговеят и да си вземат „прошка“. ИНМВ, 2003, т. 34-35, 29.