ЗАГОВЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от заговявам1; постене. Според православните канони в деня на Сирни заговезни за последно се ядат храни от животински произход – след това започва заговяването, т.е. постенето.
ЗАГОВЯ̀ВАНЕ2 ср. 1. Отгл. същ. от заговявам2. На заговезни трябва да има по-богато ядене, което да ни държи влага целите великденски пости. Заговяването свърши с ламкането на яйце. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 26.
2. Диал. Заговезни. По някои краища, рано сутринта в неделята на заговяване, маскирани младежи развеждат джумал по къщите. СтрВ, 2013, бр. 6 [еа]. Ние, дядо хаджия, заклахме мисира на коледно заговяване, а на заговяване никого не викат на гости. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа]. На сирно заговяване вечерта, когато махленските деца въртят курелници край реката, силно копнеех и аз да взема участие в тая весела игра. Т. Влайков, Пр I, 69.