ЗАГОВЯ̀ВКА ж. Рядко. 1. Заговяване2. Тия поднасяния на чинии и гърнета, тия общи заговявки, макар и шумни вечери вън под чардаците на старите лози, се прекъснаха изведнаж. Д. Калфов, ПЮН, 93.

2. Само мн. Заговезни. Служебният срок на слугите по Т. Пазарджийското окръжие, когато и да се е започнал той, свършва се на коледни заговевки. К. Шапкарев, Р, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)