ЗАГОДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; загодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Сгодявам. Че има Герги два сина – / Иван и Райко двама; / че той Ивана ожени, / а па си Райка загоди – / зима му Цонка убава. Нар. пес., СбНУ ХХV, 92.
ЗАГОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; загодя̀ се св., непрех. Диал. 1. Сгодявам се. Слънцу ся жалба нажали, / че е Грозданка немица, / та дя за друга загоди, / да не е няма немица. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 58.
2. Имам намерение да се годя. Когато се загодява, порекох и аз, порече и майка му да си земе някое по-кротко и по-сложно момиче. Т. Влайков, Съч. II, 86. Зажъни се Въльо, / загоди се Въльо, / че поиска Въльо / царската дъщеря. Нар. пес., СбВСт, 125.