ЗАГÒЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от заголя като прил. За част от човешко тяло – който не е покрит с дреха, облекло; оголен, разголен. На едното рамо и дълбоко заголената ѝ шия бе метната синя лисица, над китката ѝ дрънкаха много гривни. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Тази вечер ние видяхме не балетно изкуство с изразителност и съдържание, а еротично заголени тела, извършващи красиви, гъвкави движения. Г. Белев, КВА, 277.