ЗАГÒН м. Диал. 1. Мярка за земна площ, равна на около един декар; уврат, погон. Посадила Кира големана нива, / големана нива три загони место. Нар. пес., СбНУКШ ч. II, 109. Та дойдоа, Нешо, твои мили дружки, / изораа, добро, два загона место. Нар. пес., СбБрМ, 379.
2. Място за доене на овцете, което се намира извън селото и е заградено с плет, обикн. от тръни. За да могат да се издоят овцете, вкарват ги в обор, нарочно заграден за тая цел и направен от тръне и колци. Той се нарича загон и служи само за издояване на овцете. СбНУ ХVIII, 165.