ЗАГÒНВАМ, -аш, несв.; загòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да гоня. Тя скокна и загони да хване един бял рунест овен с къси вити рогове. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 61. Като видя как старецът настръхна, уплаши се и шумна в храсталака. Като крадец го загониха кучетата чак до дола. Ст. Даскалов, СД, 208. Запомнило се е, че някога в Болярово се потурчили първенци и загонили своя непотурчен род. А. Страшимиров, ЕД, 39-40. загонвам се страд. и взаим.