ЗАГОРЍТЀНДЖЕРА м. и ж. Разг. Пренебр. Обикн. за жена, която дълго се застоява някъде на приказки, разговор. Кънчо: – Савка отскочи до наши близки. (Неспокойно поглежда встрани). Ако не я повикам, няма да тръгне. Герчо: – Целият им род са загоритенджери. В. Нешков, П, 144.