ЗАГÒРКА1 ж. 1. Диал. Жена, която е родена или живее в област зад някоя планина; загорчанка. Тая мома, загорката, самата орисия ми я орисала за невеста. Г. Манов, КД, 57. Снахите на Павел жънеха редом със загорките. Елин Пелин, Съч. III, 48.
2. Стесн. Жена, която е родена или живее в областта Загоре. Тук [на изложбата] се показват премени, донесени от родните краища на преселниците, обшитите сукмани на загорките, строгата елегантност и стилност на рупската премяна от Малкотърновско. Ст. Райчевски и др., МТС, 369-370.
ЗАГÒРКА2 ж. Вид пшеница, отглеждана най-вече в старозагорския и ямболския край, която има стъбла, достигащи дължина до 85-90 см, и е с кехлибареножълти зърна; загария, твърда пшеница. Triticum durum. На коя нива посяхте загорката и на коя нива посяхте ечемика? К. Калчев, ПИЖ, 183.