ЗАГОРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; загорчà, -ѝш, мин. св. -àх, св. 1. Непрех. Предизвиквам, създавам горчив вкус, горчивина. Клепкитe му потрепнаха. Две едри сълзи се отбрулиха, припариха по оцапанитe му бузи и загорчаха в устата му, като бучки сол. Злат., 1938, кн. 8, 356. Цигарата загорча в устата ми и бързо я хвърлих на земята.
2. Прех. Остар. Правя нещо да добие горчив вкус, да стане горчиво. Трябва да засладяваме месото, което е полезно за здравето на детето, а да загорчаваме онова, което му вреди. Ч, 1871, бр. 11, 350. загорчавам се, загорча се страд. от загорча във 2 знач.
ЗАГОРЧА̀ВА МИ несв.; загорчѝ ми св., непрех. 1. При вкусване на храна и др. усещам горчив вкус, става ми горчиво. Изведнъж, от храната, която ми даде Иванчо, в устата ми загорча. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 36. И той от яд захапа края на молива. Предните пожълтели и остри зъби алчно се забиха в крехкото боядисано в синьо дърво. Но изглежда, че му загорча от боята и той бързо го захвърли. П. Михайлов, МП, 58. Той неволно бръкна в джоба за цигарите си. Попйорданов запали, пое, но димът го припари и му загорча. Д. Спространов, С, 61.
2. Прен. Изпитвам мъка, скръб, огорчение; става ми мъчно, домъчнява ми. Загорча му от прибързаните думи. Помълча, но не изтрая и рече глухо: – Казах ви нещо, което не трябваше да казвам. О. Василев, Т, 40. Дарев си спомня своята теория за самовнушението, ала тоя спомен му загорчава. Л. Дилов, ПБД, 170.