ЗАГÒТВЯМ1, -яш, несв.; загòтвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да готвя1 (гозба, ядене). Той надробил месото, наклал огън и заготвил вечеря за другите. Христом. КМ II, 182. заготвям се, заготвя се страд. Заготви се на няколко огньове обяд за изгладнелите гости. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 146.

ЗАГÒТВЯМ2, -яш, несв.; загòтвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да готвя2, да приготвям, подготвям нещо. Трапезите се белнаха от кенарови ризи и обшити с копринени кенета ръкаве. Че откога тя е заготвила тия дарове! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. заготвям се, заготвя се страд.

ЗАГÒТВЯМ СЕ несв.; загòтвя се св., непрех. Обикн. с предл. за. Започвам да се готвя, да се приготвям, подготвям за нещо или за някъде. Остави жена си, разбърза се из двора, заготви се за път. К. Петканов, ЗлЗ, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)