ЗАГРА̀БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от заграбвам2 и от заграбвам се. Където не можеше направо да задигне от добитъка, той пращаше свои люде да искат временно волове или кон и никога не ги връщаше. Другите чифликсайбии знаеха за тия му заграбвания и завличания. Д. Талев, ПК, 521.


Източник: Речник на българския език (онлайн)