ЗАГРАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Задграничен. Вкусът на вънкашните произведения дохожда до комичност. Даже и бабичките, които продават печени семки от слънчоглед по улиците, препоръчват стоката си като загранична. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 157. Средногорските въстаници частно се приготовляваха, без да имат споразумение с българските емигранти в Букурещ и в Белград и без да бяха в свръзка с някое загранично правителство. Г. Бенев, БК (превод), 47.
– От рус. заграничный.