ЗАГРА̀ЧВАМ, -аш, несв.; загрàча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Обикн. св. Започвам да грача; заграквам1. Отнякъде литнаха гарвани, заграчиха със своя дрезгав и отвратителен глас. Вл. Мусаков, СбЗР, 404. Извикал с такъвзи горд глас, щото всички млъкнали, тъй също като когато орелът се издига над орляци от гарги и щом заграче, те се смълчават и гледат на него. Ст. Ботьов, К (превод), 174.
– Друга (диал.) форма: загрàцвам.