ЗАГРЕШУ̀ВАМ, -аш, несв.; загрешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Остар. и диал. Преча на някого да свърши работата си добре, ставам причина той да прави грешки. Мома малка моме! Хубава, гиздава. Не стой на бел камен. Ми извиши гласи, че тихин ветер дуе, та гласи ти носи! Чобан стадо брои, та му загрешуваш. Ал. Дювернуа, СБЯ, 666.
– От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка..., 1885.