ЗАГРЍБВАМ1, -аш, несв.; загрѝбам, -аш, св., прех. и непрех. Диал. Загребвам3. Николай отнесе попарата в схлупения обор, тръшна коша пред впрегнатия добитък и като загрибаше с пълни шепи и хвърляше в празните ясли, продължаваше да мисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 276. Привечер се спуснаха по стълбите чак до вратата на машинното отделение. А долу под тях се виеха полуголите тела на двамата огняри, които загрибаха с лопати от черното гориво и го хвърляха в устата на огнената пещ. Ал. Бабек, МЕ, 28-29. загрибвам се, загриба се страд.
ЗАГРЍБВАМ2, -аш, несв.; загрѝбам, -аш, св., прех. Сел.-стоп. Събирам наесен пръстта около корените на растенията, обикн. на лозата, за да не измръзнат през зимата; загребвам4. Противоп. отгребвам. Работи Кондо, лута се из синорите всред лозята, копае, загрибва, подрязва, почиства и в душата му нещо растеше. Д. Немиров, Б, 24. загрибвам се, загриба се страд. Щом нахута поникне и достигне 8-10 см на височина, трябва да се окопае. По-нататък растенията трябва да се загърлят (загрибат), за да се засилят и запазят корените. Гр, 1906, бр. 1, 9.