ЗАГРОЗЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от загрозявам1 и от загрозявам се. Академик Балан се бори за благозвучността и чистотата на българския литературен език, воюва против загрозяването му с ненужни чуждици и граматически неправилности. П. Динеков, С, 1954, кн. 11, 169. Афиши, реклами и плакати допринасят много за загрозяване на улиците. С. Мефано, Г, 65.
ЗАГРОЗЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от загрозявам2 и от загрозявам се.