ЗАГУ̀БВАМ, -аш, несв.; загу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Преставам да притежавам нещо, като поради невнимание го изпускам, оставям някъде, без да забележа; губя, изгубвам. Противоп. намирам. Днес ни разпуснаха от училището... Аз много търчах, като си отидох у дома, та си загубих книгата. Д. Манчев, БЕ II, 74. Я ги [парите] прибери в пазвата си! Загубил ги е, който има: който няма, какво ще губи. Ст. Чилингиров, ХНН, 24.
2. Лишавам се от някакви материални ценности, пари и под., които имам или бих могъл да имам; изгубвам. Противоп. спечелвам. То и по-напред едва-едва смогваше да свърже двата края, а като загуби нивата си и като няма да има никакви доходи от нея, съвсем ще се обърка. Г. Караславов, Т, 155. Дребен собственик ли си, имаш ли малко капитал и малко земя, рано-късно ще ги загубиш. Й. Йовков, Ж 1930, 14. Той беше загубил в клуба на зелената маса една порядъчна сума наполеончета и беше затуй много сърдит и недоволен. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 236. Започна нощният живот в това кафене – играе се комар, звънтят медни, сребърни и златни пари и всичко това тихо, сдържано, дори и когато се случи да загубят по цели шепи алтъни на един зар. Д. Талев, ПК, 130.
3. Лишавам се от притежанието на нещо добро, ценно за мене, от някакъв пост, придобивка, предимство и др.; губя, изгубвам. Келнери и слуги в хотела, се оказаха много по-недостъпни. Единствената причина за това бе вроденият страх от господаря... Бояха се да не загубят хляба си. Ив. Мирски, ПДЗ, 184-185. На това ние можем да отговорим първо, че тия, като губят времето, за което им ся плаща, бедствуват да си загубят службата. Ч, 1875, бр. 4, 151. Загубвам свободата си. Загубвам предимството си. Загубвам правата си. Загубвам позициите си. Загубвам работата си. // В съчет. с живота си. Умирам. Той загуби живота си много рано. // Разш. Лишавам се от положителното отношение на някого към мене. Когато един треньор тръгне да критикува отбора, значи иска да скрие своите грешки. Ако започна да обвинявам, значи да загубя авторитет, уважение. П, 2005, бр. 21 [еа]. Загубвам доверието на хората към мене. Δ Загубвам обаянието си. ● Ние трябва да останем честни хора. Да не загубим уважението към себе си! О. Василев, Л, 53.
4. Лишавам се от някого поради смърт, раздяла и под.; изгубвам, губя. Те и двамата приличаха на ония прекрасни старци от Мопасановия разказ, които загубват своя син, но се лъжат един друг, че техният син плува в морето и скоро ще се върне. А. Каралийчев, С, 248. Особено трагични са изживяванията на момчето при смъртта на любимата майка. Загорчинов загубва майка си, когато е на 16 години. Е. Каранфилов, Б III, 218. Горещина, / уморина от Недина непраина. / Попа зета залюбила, / сестра си е загубила; / останале две дечица, / две дечица сирачина. Нар. пес., СбБрМ, 508. Разбрах, че тя ми е много скъпа – тъкмо сега, когато я загубих завинаги.
5. Прех. и в съчет. с друго същ. и предл. като. Лишавам се от някого в качеството на някакъв; губя, изгубвам. Разбра, че го е загубила като приятел. Δ След пенсионирането на лекаря те го загубиха като консултант.
6. Прех., понякога непрех. с предл. от. Лишавам се напълно или частично от присъщо мое качество, свойство или състояние; губя, изгубвам. Под вехтото, отдавна загубило цвета си сако той носеше сватбената риза на жена си, тъй като нямаше друга. Д. Димов, Т, 216. Кольо Рачиков! Излизай! – извика подофицерът от прага. Кольо изведнъж загуби способността да разсъждава. Стана машинално и се запъти към вратата. Ем. Станев, ИК III и IV, 521-522. Това е мъжката авлига, без чиито подсвирквания майските утра биха загубили нещо от опияняващата си свежест. Ем. Станев, ЯГ, 88. Тъй беше през летните месеци. После дворът опустя, рибата в шадравана се потаи и дори вечно зелените чемшири загубиха от своята гъста зеленина. Ст. Сивриев, ПВ, 122-123. И колкото повече техните изследвания се затваряха в омагьосан кръг, толкова очите му загубваха блясъка си и раменете му се отпускаха. К, 1967, кн. 7, 4. Загубвам равновесие. Δ Загубвам апетит. Δ Загубвам еластичността си. // Намалявам силата, степента, размера на някакво качество, което има количествени измерения. Жената гладува няколко дни и загуби много от теглото си. Δ Нагоре по стръмнината колата загубваше от инерцията си.
7. В съчет. със съществителни, означаващи чувства, психически състояния и под. Преставам да изпитвам чувството или да се намирам в състоянието, означено от съществителното; губя, изгубвам. Лесничеят загуби търпение. – Теб изпращам, не Атанас! – каза той строго. Ем. Манов, ПЕГ, 8. – Ти се махай! – също така грубо му подвикна Бебо, но гласът му като че ли трепна и лицето му загуби своя решителен израз. П. Вежинов, СО, 100. Мама, която винаги измерваше всяка своя дума и постъпка пред нас, тоя път загуби мярката си. Ст. Чилингиров, ХНН, 202. От прекалено чувство за отговорност, да не загуби мярка, Будевска съзнателно поставяла рамка на чувствата си. Ст. Грудев, ББ, 47. Ако не може да чака изменения, секи ще загуби охота да живее. Ч, СбПер. п I, 100. Загубвам самоувереност. Δ Загубвам настроението си. Δ Загубвам контрол над себе си. Δ Загубвам присъствие на духа. Δ Загубвам кураж. Δ Загубвам надежда. Δ Загубвам интерес.
8. Напразно, без полза съм изразходвал нещо ценно (време, младост, сили и под.); губя, изгубвам, прахосвам, изхабявам. Ходи ли на воденицата? – попита Манол... – Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето. Единият камък пак беше се подбил. Два часа загубихме с воденичаря, дорде го натъкмим. Ем. Станев, ИК I и II, 28. Пръв, който ся подзел да прави тия [земеделските] оръдия, загубил е бил доста время, като работил въз тях. Лет., 1873, 214. Беше влюбен. Загуби младостта си да тича по нея, но тя остана непреклонна. После се примири и потъна в работата си.
9. Преставам да виждам, чувам, усещам някого или нещо, които съм възприемал. Ние обиколихме целия насрещен баир, покрит с кафяви дъбови сечища, скоро загубихме следите и изморени, слязохме край реката към обед да си починем и да похапнем. Ем. Станев, ЯГ, 74. Той [отрядът] осъмна на нова позиция в горите на Идилево. Беше спасен. Врагът беше бит. Той загуби дирите му. З. Сребров, Избр. разк., 113. На улицата загубихме водача на писателската група. Намерихме го случайно на една пейка. А. Каралийчев, С, 77.
10. Претърпявам неуспех, поражение в спортно състезание, война, избори, конфликт и др., при което побеждава противникът; губя, изгубвам. Противоп. спечелвам, побеждавам. Във втората среща срещу японеца Кацурамото Станчев загуби с туш. П. Вежинов, ДМ, 58. Клиентите трябва да дадат гаранции, че могат да си платят, ако загубят в съда. Тема, 2011, бр. 24 [еа]. На тези избори републиканците заслужават да загубят, а демократите не заслужават да спечелят. Д, 2006, бр. 260 [еа]. Отборът на „Славия“ загуби срещу отбора на „Левски“. Δ Спомнете си, че Германия загуби войната. Δ Загубих три игри на табла.
11. Диал. Само св. Лишавам някого от живот; погубвам, умъртвявам. Погубиха Михо добър юнак, / .. / загубите млада Миховица. Нар. пес., СбНУ VI, 62. Пак се чудят две моми, / как да старо загубят. / .. / Втората ми велеше: / „Да го пущиме на дърва, / дан ке го мечка изедет“. Нар. пес., СбБрМ, 367-368. Ако чуят моите братя, / тебе лудо ке загубат: / ке те сечат парче по парче, / парче по парче, залче по залче. Нар. пес., СбНУ Х, 35. Пуснала е [кралицата] девет сина, / посрещна ги Юрум Кеседжия, / загуби девет кралски сина, / поплени девет кралски снахи. Нар. пес., СбНУ VI, 57. загубвам се, загубя се I. Страд. от загубвам. Ще земат днеска по десетина гроша, а пък че с това ще се загубат за дома повече, тие не гледат и не мислат. Т. Влайков, Съч. II, 83. Но вие забравяте риска, генерале! Опасностите, които крие в себе си една такава именно отчаяна борба; угрозата да се загуби и онова, което е спечелено с толкова много жертви. Ст. Дичев, ЗС, 303. II. Възвр. от загубвам в 11 знач. За брата си сестра се загуби, / куртулиса свойот мили братец, / .. / загина най-млада Тодора, / не загина млада зетащина. Нар. пес., СбБрМ, 18-19.
ЗАГУ̀БВАМ СЕ несв.; загу̀бя се св., непрех. 1. Не съм налице, не е известно местонахождението ми; губя се, липсвам, изчезвам, изгубвам се. Обръщам се с молба към Вас и Ви моля да помолите някоя от редакциите на някой правителствен вестник да напечата приложената тук дописка, от която изпращам копие и за Вас, ако би в случай да се загуби в редакцията. Ал. Константинов, Зн, 1897, бр. 15, 1. Горното писмо возиме несчастие. Гемията, стоката и книгите сè ся загубиха. Не знам щат ли получи софиянците други книги от Москва. АНГ I, 12.
2. Преставам да знам къде съм, как да отида при хора и места, които са ми познати; губя се, изгубвам се. През първите няколко дни все тръгваше някой да придружава Лазара, но той скоро свикна да се движи сам из града. Нека всеки си гледа работата – той няма да се загуби по София. Д. Талев, ПК, 861. Той [таралежът] се загуби всред гъстата гора и дълго време се лута из нея. Ем. Станев, ПГВ, 97. Гунчо, не вижда ли Иванча? Чудна работа, де пропадна тоз човек! Да отидем пак. Само, Иванчо, да не се загубиш пак. Й. Йовков, А, 47-50. Много пъти съм се загубвал из тесните улички на крайния квартал.
3. Разг. Отсъствам, без обикновено да се знае къде съм и колко време няма да ме има; губя се, изгубвам се. – Де се загуби вуйчо ти, дяконе? Да не е отишъл към девическия манастир в Калофер? Ст. Дичев, ЗС I, 101. – Хайде де, другарю Йотов, къде се загуби? От вчера не си минавал насам? С. Северняк, ОНК, 163. Иванчо се разхождаше по околните села. Сегиз-тогиз, скритичко, дохождаше, обиждаше къщните си и пак се загубваше. Ил. Блъсков, ПБ II, 97-98. Марийке, мила мамина, / де са, Марийке, загуби, / мама ти ни те и виждала / от сами ден от Великден. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 42.
4. Преставам да се виждам, да мога да бъда възприеман; губя се, изгубвам се, изчезвам. Тук в прикритата пазарска улица навалицата беше гъста, неспокойна и минувачите изплавваха и се загубваха в полумрака като сенки. Д. Спространов, С, 31. Бялата рокля на Нона се мерна за малко и се загуби зад оградата на чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Слънцето вече се е загубило зад оловните облаци, които летят ниско, подгонени от вятъра. Н. Фурнаджиев, МП, 116. Отляво и отдясно неусетно се заиздигаха високи върхове. Параходът сякаш се загуби сред клисури и теснини. Ал. Бабек, МЕ, 28.
5. Незабележим, незначителен съм, почти не лича, не се забелязвам на фона на някого, нещо или всред други лица, предмети. Султана Глаушева стана от леглото с пожълтяло лице и още повече се загуби лицето ѝ, като се превърза тя с черната си кърпа и я придръпна над очите. Д. Талев, ПК, 335.
6. За звук, песен, шум и под. – преставам да се чувам; губя се, изгубвам се. В същото време прокънтя оглушителен изстрел. Чу се вик, който се загуби в невъобразимия шум, що изведнъж изпълни механата. Ст. Дичев, ЗС I, 449. Стъпките заглъхнаха, загубиха се. А. Каменова, ХГ, 85. Изведнъж Балан излая съвсем близо, чу се гласът на мама. И двама седнахме в леглата и отворихме очи. Гласовете се загубиха, пак стана тихо. Д. Габе, Н, 15.
7. Преставам да съществувам; губя се, изгубвам се, изчезвам. Когато ся съборили силните държави, словените по-охолно зели да ся простират на юг и на запад къде крайдунавските страни. Сега ся загубило и домашното им название – сръби, като общо на целий род. Й. Груев, Лет., 1872, 209. Неуморните на работа, търпеливите и промишлени жители са издигнали даже плетища и постоянно ги подновяват. Ако пренебрегнеха тази работа, водите не щяха да са забавят да нахлуят в тяхното отечество и една голяма част от Холандия щеше да се загуби. С. Бобчев, ПОС (превод), 150. // Остар. Само св. Умирам. Най-после параход „Силистра“ потъна във водата… 77 души ся загубиха удавени. ЦВ, 1859, бр. 438, 4. В и к.: – Неприятел. Казаци. Н а п о л.: – Къмто мене деца, навън да излезнеме, половината войска се загуби, треба поне другата половина да отърва. Хр. Драганович, НБ (превод), 85.
8. Напразно, без полза се изразходвам; прахосвам се, хабя се. Топлината се загубва зимно време при проветряване на стаята. Δ Напразно се загубват сили в безплодни борби. Δ Колко време се загуби в търсене на изход.
◊ Загубвам / загубя главата си. Умирам, загивам. Та я разказал керя си како царот им сакал три девойки трудни и как, ако во три дни не изпълнеет царската воля, кмето и те ке си загубеле главите. Нар. прик., СбКШ, 8. Загубвам / загубя главата си по някого. Разг. Влюбвам се, увличам се по някого. Лучиано никога не слуша. Сега е загубил главата си по Маргарита и мога само да гадая какво ще произлезе от това. С. Славчев, БФ, 269. Загубвам / загубя <и> у̀ма и дума. Разг. Силно съм смутен, объркан, обикновено от голяма уплаха или изненада, и не мога нищо да направя или кажа; стъписвам се, сащисвам се, смайвам се. Ума и дума загубих, като видях окървавения поп, отрязаните езици и уши и чух диханието на кожения мях в медния жаравник. Ем. Станев, А, 189. Началникът загуби и ума, и дума. Той впи зъби в рамото на Илийка, ритна го с острия нос на обувката си по слабините и се изскубна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 131. Загубвам / загубя почва <под краката си>. Книж. Не се чувствам вече сигурен в себе си, преставам да съм уверен в нещо. Той се чувствуваше объркан, загубил почва под краката си: престана да пише цели три седмици. Ем. Манов, ДСР, 101. Загубвам / загубя пусулата. Остар. и диал. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действам и постъпвам необмислено. Само след още миг зад насипа се набъкаха сеймените. Сега на пашата олекна – ще рече, не напразно е бил страхът му, сеймените бяха съвсем загубили пусулата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 464. Загубвам себе си. Рядко. Не мога да се овладея и да имам нужното за момента поведение. Но като не се върна Хрельо и след обяд, тати почна да загубва себе си. Той сам ходи няколко пъти при бай Стояна да види дали си е дошъл поне неговият калфа. Ст. Чилингиров, ХНН, 87. Загубвам / загубя съзнание (свяст). Изпадам в безсъзнание; припадам. Вардарски усети някакъв твърд удар по главата си, писнаха в миг двете му уши и той загуби съзнание. Д. Талев, ПК, 699. Узунов изрече последните думи съвсем тихо. Главата му клюмна на една страна и той загуби свяст. В. Геновска, СГ, 535. Загубвам / загубя ума си (разума си); загубвам си / загубя си ума (разума). Разг. 1. Обезумявам, полудявам. Мария Коришон беше родена от груби и необразовани родители, тя си загубила разума от лишения и страдания. С. Радулов, ГМП (превод), 86. 2. Ставам като безумен поради изживяване на някакво силно чувство или болка. Радвайки се с целия народ на бързите зашеметяващи победи, ние все пак не загубихме ума си и преценявахме критично нещата дори сред най-шумните тържества. К. Константинов, ППГ, 244. – Ние не сме се събрали тука, за да слушаме и съдим хора, които са си загубили ума от страх. Зл. Чолакова, БК, 137. 3. Постъпвам, действам неразумно, като безумен. Двамата поведоха премръзналия Стойне към двуколката. – Вие сте си загубили ума! – почна да крещи той, когато видя Стойне. – С него ще претоварим двуколката! Д. Димов, Т, 175. – Мале, тя ще ми бъде жена, каквото и да става. – обърна се той към майка си с една тържественост, която още повече ожесточи старата. – Той си е загубил ума! – изстена Джупунката. Ем. Станев, ИК I и II, 204-205. 4. По някого. Силно се влюбвам в някого. – А нали виждам, че тя е загубила ума си по тебе. В. Геновска СГ, 75.