ЗАГУ̀КВАМ, -аш, несв.; загу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да гукам; загугуквам. По ливадите се явиха оранжевите пламъчета на първите минзухари. А когато гугутките загукаха и котките закръстосваха покривите в ясните мартенски нощи, от юг се появи развигорът. Г. Манов, КД, 96. Малкият, щом го забеляза, раздвижи ръчички и радостно загука. Само невръстното дете му се зарадва. К. Петканов, ДЧ, 393. Отде са зе бяло пиле, / бяло пиле кукувиче, / та си кацна на оръше, / та закука, та загука. Нар. пес., СбБрМ, 380. На пейката двамата загукаха нежно.