ЗАГУ̀ЦВАМ, -аш, несв.; загу̀цам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Загуквам, загугуквам. Гълъбите загуцаха, кравите замучаха, овцете заблеяха и селяните се събудиха, и се разшаваха по дворовете си. Ц. Гинчев, ГК, 250. Загуцал е сив бял гълъб / на ябълка, на петровка; / като гуца, а то дума: / – Я излезте, калугере! / Разигра се Бяло море, / та отнесе Света гора, / светогорски манастире! Нар. пес., СбАИ, 177. Загуцали два гълъба, / .. / с уста гукат, с криле трепкат. Нар. пес., СбВСт, 253.
2. Загрухтявам. Слушаш до себе си, че излае сърдито овчарско псе, замучи вол, заблее яре, загуца прасе. Ив. Вазов, Съч. ХV, 111.