ЗАГЪДЕЛЍЧКВАМ, -аш, несв.; загъделѝчкам, -аш, св., прех. Започвам да гъделичкам някого. Аз, да не остана назад, му рекох: – Сега ще видиш... И без да чакам, загъделичках нашия Лишко по задните крака. Кр. Григоров, Н, 104. Съблякох се и неохотно навлязох в реката. Хладката вода ме загъделичка. СбСт, 172. Тя се бе погълнала от ролята си и се намираше под обаянието на триумфа си, тъй сладко загъделичкал славолюбието ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 95. загъделичквам се, загъделичкам се страд.