ЗАГЪРГÒРВАМ, -аш, несв.; загъргòря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Разг. За гърло – започвам да издавам специфични гърлени звуци. – Добре дошли, господин инспектор, добре дошли – загъргориха изведнъж дванадесет мъжки гърла. Ал. Константинов, Съч., 264. – Тоя дукат, Исмаил ага... – започна прехрипнало, но се присви внезапно напред, гърлото му загъргори. Г. Стоев, ЦЗ, 83.