ЗАГЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; загъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Сел.-стоп. Окопавам и отрупвам долния край на стъблото на царевица, картофи, зеле, лоза и др. с пръст; гърля, заравям2, заривам2. Противоп. отравям2, отривам2. Мануш удряше с всичка сила мотиката и загърляше бързо и сръчно корените на царевицата. И. Петров, МВ, 138. Жени, забрадени с бели ръченици, наведени над лехите, скубеха плевелите и загърляха зеленчуковите стръкове. А. Каралийчев, СР, 64.
2. Диал. Заграждам, преграждам, заобикалям. Бучето и сега загърля града от юг. Някога из бучето пасяхме шилета. Ст. Сивриев, ЗСБ, 157. Глъч, провиквания, цвилене на коне, които навярно не бяха още поени, лай на кучета и скърцане на коли изпълваха тишината на гората, загърлила отвред оброчището. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 335.
3. Диал. Загръщам дреха или част от нея така, че да закрие изцяло тялото ми или част от него. – Момчиле, ти ли си? – извика тя удивено и уплашено, като зърна Момчила, па веднага свенливо загърли пазвата си. Ст. Загорчинов, ДП, 473.
4. Диал. Прегръщам някого през шията (Н. Геров, РБЯ). загърлям се, загърля се страд. Твърде полезно за зелето е да се загърля, т.е. да се пригребва влажна пръст около кочана. Бтн V и VI кл (превод), 98. Щом младите растения се покажат на няколко сантиметра из почвата, окопават се, а после загърлят (загрибат). Гр, 1906, бр. 3, 44.