ЗАГЪ̀РЛЯНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от загърлям и от загърлям се (в 1-3 знач.).
2. Сел.-стоп. Разрохкване, наситняване и натрупване на почвата в долния край на стъблото при окопни култури (царевица, картофи, зеле, лози и др.); заравяне, зариване. Противоп. отравяне2, отриване2. През пролетта е необходима само плитка оран. По-нататъшната обработка се състои в прекопаване, чистене на плевелите, леко загърляне и напояване [на нивата]. ПР, 1952, кн. 5, 82.