ЗАГЪ̀РЧВАМ1, -аш, несв.; загъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да гърча1, да свивам, да бърча нещо. – А ако го бяха убили? – простена майката и плач загърчи старческото ѝ лице. Д. Кисьов, Щ, 396. загърчвам се, загърча се страд.
ЗАГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; загъ̀рча се св., непрех. Започвам да се гърча, да се превивам, да се извивам. Един ден из селото се разчу, че и Хатидже ханъм, обичната жена на Ширбан бей, се загърчила от треска. П. Япов, ГД, 10. Загърчила се оная ми ти невеста, засвила се, заохкала, запъшкала и дорде се приготви попа за венчавка – тя се окотила в черквата. Чудомир, Избр. пр, 158. Рижият се изсмя злобно, загледа дръзко Стоил и размята бича, който се загърчи като змия в пухкавата плява. М. Смилова, ДСВ, 264.
ЗАГЪ̀РЧВАМ2, -аш, несв.; загъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Започвам да погърчвам. загърчвам се, загърча се страд.
ЗАГЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; загъ̀рча се св., непрех. Диал. Започвам да се гърчея.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
ЗАГЪ̀РЧВАМ3, -аш, несв.; загъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Обграждам, обкръжавам, заграждам някого или нещо. Славяните, загърчени от християнски народи, трябвало или да се покръстят, или да изгинат. Ст. Младенов, БТР I, 709. загърчвам се, загърча се страд.