ЗАД и (разш., остар. и диал.) зàди предл. 1. За посочване на мястото откъм гърба на някого или откъм обратната, нелицевата страна на нещо, където се извършва или е отправено действието. Противоп. пред. Син му донесе двадесет пушки из скривалището и ги изправи зад вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 44. Оборът им беше до къщата. А зад обора имаше ниска постройка с малка вратичка. Г. Райчев, В, 37. Конярът мъкне на гърба си чувал със сено и отминува зад къщата мълчалив и затъпял. Д. Немиров, Д, 9. Зад нас в редовни интервали от няколко минути падаха гранати. Й. Йовков, Съч. II, 154. Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна сграда / на световната неправда, / .. / и човекът да намери зад открехнатите двери / мъртви старите химери на бездушния закон. Хр. Смирненски, Съч. I, 79.
2. За означаване на място, разположено отвъд някакво пространство, предели или граници, където се намира, става нещо или към което е отправено действието. Зад гората някакви черни ридове изтъкваха неравните си силуети под млечното сияние на луната. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 20. Всяка вечер тя обичаше да гледа как слънцето захожда зад далечни и незнайни страни и как оставя след себе си кървави следи. Елин Пелин, Г, 24. Месецът бе започнал да избледнява, а на изток, зад огромния и тъмен колос на планината, се разрастваше бавно сиянието на сребриста зора. Д. Димов, Т, 614. Аз с тебе ще тръгна – / далеч зад моря и гори. Д. Дебелянов, С 1936, 34. Слънце зайде зад гора зелена. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 542.
3. За означаване, че действието се извършва в непосредствена близост или на определено разстояние след някого или нещо, което се движи: след, подир. Излазяме, тръгваме – един пред мене, друг зад мене с пушките. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 56. Ние вървяхме весели и безгрижни. Отпуснатите сабли звънтяха по каменливия път, зад нас идеха снажни и силни хора. Й. Йовков, Разк. II, 95. Най-напред учителят трябва да размести децата по чиновете тъй, щото най-малките да бъдат най-близо при него, по-големите зад тях и тъй нататък. Р. Каролев, РЗМ, 33. Учениците се наредиха в редица един зад друг.
4. Иззад. Ненадейно един заек изскочи зад близките кръстци. Ив. Вазов, Съч. ХII, 18. От бледите лъчи на ощърбения месец, който беше излязъл зад сплъстените облаци, не можеше да се разбере добре какво е написано. Г. Караславов, Избр. съч. II, 27. Слънцето се подаде зад рида – голямо, червендалесто. П. Бобев, ГЕ, 15. И затова след разговорите по телефона той пак не посмя да се покаже на прозореца, а продължи да надзърта страхливо зад пердето. Д. Димов, Т, 279.
5. За посочване лицето, обекта или качеството, под прикритието на което съществува друго. Свикнах да виждам зад предметите и думите други предмети и думи. Като че виждам нещата отвътре. Ем. Манов, БГ, 221. – Може да няма човек с такова име, но ние трябва да знаем кой се крие зад това име! Д. Ангелов, ЖС, 53. Човешкото лице винаги показва радостите на човешкото сърце, но то показва и кога се крие зад него скръб, лъжа или злоба. Д. Талев, И, 255. За тия биографии може някому да се зловиди, особено ако зад известни неща в тях се дири онова, което не е казано, а на казаното се преиначи смисълът. П. П. Славейков, ОБ, 7.
6. За посочване на обекта, лицето, което има или получава подкрепата на някого за нещо. Близките на Каравелов революционни дейци застават решително зад делото на Браила, така че и Васил Левски се вестява между пожертвувателите на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 113. Но и от това тичане не излезе нищо, защото зад кмета стояха околийският началник, окръжният управител, министърът на вътрешните работи. Г. Караславов, С, 140. Вярно бе също и това, което предугади царица Мария: че зад Григория стояха и други боляри, той не бе сам. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 183.
7. Разг. В конструкция с повторено съществително: не същ. + ами и зад същ. оттатък. За означаване, настигане и надминаване в някакво отношение на някого или нещо. Земи буквара в ръка, пък не учител, ами и зад учителя оттатък били отиваш – и за поп си достоен! Р. Каролев, РЗМ, 8.
◊ Зад граница. Разг. В чужбина. Широката известност на Гоголя зад граница, неговото влияние върху творчеството на редица чуждестранни и особено славянски писатели сами по себе си свидетелствуват за всемирното му значение. Н. Лилиев, Съч. III, 177. Пътувам зад граница. Δ Живея зад граница. Зад игла. Вид бод за бродиране, при който всеки бод започва от средата на предишния. По шева на колана се зашива [хастарът] с ръчен бод зад игла. Т. Кръстев и др., ТГДО, 99.