ЗАДА̀ВАМ1, -аш, несв.; задàм, зададèш, мин. св. задàдох, прич. мин. св. деят. задàл, прич. мин. страд. задàден, св., прех. 1. Възлагам някаква работа, някакви задачи на някого. Поглъщаше жадно всичко, което изричаше младата учителка. Изписваше на плочката си с изплезено от старание езиче чертичките, ченгелчетата, бастунчетата и камшичетата, които тя задаваше на учениците си в часовете по писане. Г. Русафов, ИТБД, 267. Назначава се конкурс. Затварят троицата конкуренти в една от стаите на Висшето училище, като им задават три теми: за три дена да нарисуват картина от гипсов модел, композиция на даден мотив от Вазова, и трети някакъв етюд. Ал. Константинов, Съч., 107. Мене ми царят зададе / тежка бе, олън, задача. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 71-72.
2. Отправям, поставям за разрешаване и отговор нещо (въпрос, гатанка и под.) към някого. – Име, презиме, родом, години – задава автоматически стереотипните въпроси председателят. Елин Пелин, Съч. IV, 116. Трябваше да минат няколко минути, за да дойде на себе си [Петлешков] и да може да отговори на въпросите, които му задаваха. К. Величков, ПССъч. I, 129. Графът му задаваше и други въпроси с желание да завърже по-траен разговор. Ив. Вазов, Съч. ХII, 188. Започваше да ни задава гатанки. Ние пулехме очи, мъчехме се да ги разгадаем, а той ни гледаше закачливо. А. Михайлов, ДШ, 12. Ние сме виждали много пъти как десетолетното дете задава на своя възпитател такива въпроси, които той и на сън не е сънувал. Знан., 1875, бр. 22-23, 352.
3. Остар. Придавам на някого хубост, духовна сила и под. Те [децата] задават на жената блясък и хубост много по-голяма от всяка друга скъпа премяна и гиздавост. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 28.
4. Диал. Създавам (грижа, труд, затруднения, ядове), вдъхвам (страх, надежда). Друга грижа има той и друго трябва по-напред да направи – борчът на тато, той е, дето и нему тежи и му задава грижа. Т. Влайков, Пр I, 124. Тая работа го поглъщаше цял и, очевидно, задаваше му много труд. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 6. Гробища и пепелища оставаха след стъпките на коня му, името му задаваше страх и трепет. Й. Йовков, СЛ, 126. С всичко разполагали башибозуците, които със своите диви викове задавали страх и ужас. З. Стоянов, ЗБВ III, 277. По-добре е нищо да ся не обещава и нищо да ся не изпълнява, нежели да задаваме големи надежди, а да изпълним никоя. Ч, 1871, бр. 20, 623. Стояне, море, Стояне, / не ми задавай ядове, / ядове църни пелина. Нар. пес., СбНУ IV, 30.
5. Диал. Омагьосвам някого или нещо, като го лишавам от ум, живот и под. И Димитър се разсърди, / че си на ходжа отиде, / бяла Калутка зададе. / Калутка дума майчи си: / „Олели, мали, олели, / клета ми глава заболе“. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 222. Тодоре, пиле лелино, / назад си върни биволи, / леля ти не те е познала, / че те й леля ти задала. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 177. Щото гора души до рамена / .. / тия са стока обирали, / обирали, стока задавали / и па са си народа задавали / и синори сами обирали. Нар. пес., СбНУ II, 28. задавам се, задам се страд. Военният правилник забраняваше да се задават въпроси на стотника, та камо ли на княза. А. Гуляшки, ЗВ, 297.
ЗАДА̀ВАМ2, -аш, несв.; задàм, зададèш, мин. св. задàдох, прич. мин. св. деят. задàл, прич. мин. страд. задàден, св., прех. Започвам да давам. – Ревнуваш ли? – А ти не го ли прекаляваш? – Но аз много малко говорих с него! Защо ли пък съм задавала обяснение на един сънльо. К. Петканов, В, 45. Малко повячкѝ ли ся стомаха на детето, отведнъж не бива да му задаваш храна по-яка от краве мляко. Й. Груев, КН 7 (превод), 79. задавам се, задам се страд.