ЗАДБАЛКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира отвъд Балкана, между Балкана (Стара планина) и Средна гора; подбалкански. Задбалканските котловини – Златишка, Казанлъшка, Карловска, Сливенска, Карнобатска и Айтоска – са заградени от Стара планина на север и от Средна гора и Тунджанската хълмиста и нископланинска област на юг. Геогр. VII кл, 6. Отчаяният този народ въстана в Балкана и в задбалканските провинции на България почти с празни ръце. НБ, 1876, бр. 45, 175.
– Друга (остар., книж.) форма: забалкàнски.