ЗАДГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; задгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Загърбвам; задгърбям. Сама не може да разбере какво я заставя да стои на вятъра и да слуша още по-злия вятър на приказките му, когато с едно обръщане ще го задгърби и ще си влезе на топло. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. задгърбвам се, задгърбя се страд. и взаим. Сами светците, които да поучат и наставят хората, карали се помежду си, задгърбвали се един друг. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979 [еа].
ЗАДГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; задгъ̀рбя се св., непрех. Диал. Загърбвам се; задгърбям се.