ЗАДГЪ̀РБЯМ, -яш, несв.; задгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Загърбвам; задгърбвам. Деян изтръпва. Бавно задгърбя отражението си. То се стопява в зимната здрачевина. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. Драган задгърбя майстора. П. Тодоров, Събр. съч. II, 1980 [еа]. Графът задгърбяше с презрение дилетантските им възклици. Бл. Димитрова, ПКС, 1985 [еа]. задгърбям се, задгърбя се страд. и взаим. Карали се помежду си, задгърбяли се един друг.
ЗАДГЪ̀РБЯМ СЕ несв.; задгъ̀рбя се св., непрех. Диал. Загърбвам се; задгърбвам се.