ЗАДÈБВАМ, -аш, несв.; задèбна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Започвам да дебна. Илийко пропълзя, падна по ръце сред буренака и задебна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 113. По едно време един кърсердарин посочи с ръка към едрата снага на Филча и се развика. Тутакси обградиха честака и задебнаха хайдутите. К. Петканов, Х, 217. Косан задебна в тъмнината между клоните и храсталаците. Й. Йовков, СЛ, 51. задебвам се, задебна се страд. и взаим. Задебнаха се с отмалели нозе, тромаво, но безкрайно напрегнато. Въртяха се в кръг и им се струваше, че туй дебнене не ще свърши. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 128.