ЗАДÈКА нареч.-съюз. Диал. 1. Закъде; заде. Е, що, мамо? Не ю ли дава, та си се разтужила? – Дава ю, сине, ама сака за три дъна палат по-голем и по-убав от неговия. А па ние с нашата колибка задека смо. БНТв IХ, 248.
2. Задето; задекато. Много се благодарело момчето, задека си го зачуало татка си. СбНУ ХV, 110. По време родила едно мъжко дете и го гледала, растила тъкмо до дванайсет години. Бидейки тая кротка и смирна, детето се сторило още по-харно от нея. Секой йе заблазнуал, задека йе било арно. Нар. прик., СбНУ ХV, 81.