ЗАДЕКЛАМЍРАМ, -аш, св., непрех. и прех. Започна да декламирам. Той стана, взе театрална поза, направи лице на трагик и с голяма афектация задекламира пак из „Макбет“. Й. Йовков, Разк. I, 193-194. Дъщеря ми застана мирно пред мене и прибра ръцете си като войник. След това тръсна глава и задекламира с висок глас. П. Незнакомов, СНП, 76. Задекламира стихове. задекламирам се страд.