ЗАДÈЛЯМ, -яш, несв.; заделя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Отделям нещо, обикн. пари, средства, от цялото и го запазвам за някого или го определям за някаква цел. Вдигна глава и се намръщи. До него стоеше магазинерът Стоил и държеше нещо в ръка. – Малко маслинки, другарю директор. Малко бяха, та ви заделих. Зная, че ги обичате. Кл. Цачев, В, 53. Искате ли вашите работници да имат отделна болница. Специално за тях. Ако искате, заделете малко средства. Имате достатъчно. М. Радев, СР, 17. – А патрони? Кидерев примижа. – И за това съм се погрижил. Заделих едно сандъче – хилядо и сто парчета. Г. Караславов, ОХ IV, 427-428.
2. Отделям и запазвам, натрупвам (пари, средства); спестявам, икономисвам. И той се объхта, цяло лято камъни вади, ама няма край. Каквото изкара – за тебе го заделя. А. Каралийчев, НЗ, 67. Всеки месец заделям от заплатата си по някой лев. Искам да си купя хубав фотоапарат.
3. Остар. Отделям някого или нещо от общото, от цялото. Говедата престанаха да слизат на водопой в голямата река. Турските говедари заделяха телета, малачета и ги присвояваха. К. Петканов, Х, 93. Задели от стадото му двеста овце и през границата ги прекара. Н. Хайтов, ДР, 108. Като си изпя новата песен, Гъдуларя задели Божил настрана да му каже какво е заръчал Стоян. Д. Яръмов, БП, 77. „Отколе Бог със всякакви беди / като молепсани ни огради / и задели от хората.“ К. Христов, ЧБ, 123. заделям се, заделя се страд.
ЗАДÈЛЯМ СЕ несв.; заделя̀ се св., непрех. Остар. Отделям се от някого или от нещо или от общото цяло. А в туй време пет-шест души „крайненци“ бяха се заделили на една маса и пиеха ракия. Й. Йовков, ЧКГ, 38. Заделиха се в ъгъла и зашепнаха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 359. Край нея с бистри гласчета писукаха патетата. Ето че едно от тях се задели и мръдна към магарето. А. Каралийчев, ЛС, 32.