ЗАДИМÈНО нареч. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. Означава, че някъде е изпълнено с дим. В кабинета му го посрещнаха двама души, те пушеха и вътре беше силно задимено. Д. Ангелов, ЖС, 265. В кръчмата на Михаил Струмичанина беше шумно и задимено. Д. Спространов, С, 158. – Ела, да излезем вън, Опи – мълви глухо господинът. – Вън? – Да, вън. На въздух ще ви мине – тук е много задимено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 80.