ЗАДЍРАМ1, -аш, несв.; задерà, -èш и (диал.) задèра, -еш, мин. св. задрàх, св., прех. и непрех. Разг. Грубо. Започвам да дера. Котката се опита да се вкопчи в него, ноктите ѝ задраха ръката му през грубия кеневир. П. Вежинов, ДБ, 120. Да опустее това старо училище. Почна да мета, дига се такъв прахоляк, като да си в мъгла. Задере ме оная ми ти кашлица, та чак очите ми изскачат. Сп. Кралевски, ВО, 81. Драго усети, че глътката му пресъхна, гласът му задра нещо. В. Ченков, ЗХ, 169. задирам се, задера се страд.
ЗАДЍРАМ2, -аш, несв.; задерà, -èш и (диал.) задèра, -еш, мин. св. задрàх, св., прех. и непрех. 1. Дера, дразня. Зехтинът задира на гърлото. Н. Геров, РБЯ II, 64.
2. За детайл, част от машина, механизъм и др. – не прилепвам добре, не се намествам добре към нещо, някъде или захващам, опирам, заяждам, не работя добре; закачам2. След изпилването на прозорците ръбовете трябва добре да се зачистят от „мустаците“ с остър шабър и да се загладят със ситна шкурка, за да не задерат. МК, 1978, кн. 9, 22.
3. Техн. За двигател и др. – възниква силно триене при работата ми, поради прегряване, липса на масло и под. Ако температурата на двигателя е по-висока, двигателят прегрява и се получават вредни последици: увеличава се триенето, вследствие на което буталата се разширяват и могат да задерат в цилиндрите. Гр. Тимчев, АДА, 26. Ние сме в опасност! Стрелката на масломера показва, че сме останали без масло. – Значи, че след малко моторът ще задере и ще последва запалване на самолета. А. Станоев, П, 101.
4. Диал. Задирям, задирвам2.
ЗАДЍРАМ СЕ несв.; задерà се св., непрех. Диал. Задирям се (Н. Геров, РБЯ).