ЗАДЍРКА ж. Диал. 1. Закачка, задиряне. Той разбираше, че през времето на техните несериозни отношения, на шеги и безгрижни задирки, незабелязано се е извършило между тях нещо, което ги обричаше на дълготрайна сърдечна дружба с крепка връзка. Т. Харманджиев, КВ, 657-658. Тодора Витанчина му подхвърляла дяволити погледи и шеговити задирки, а и той все ще ѝ отвърне нещо, все ще я позакачи. Т. Влайков, Пр I, 27. Всичко си вървеше тъй, както по-рано: със задирки, смехове, високи спорове. Д. Немиров, Д, 34.
2. Мъж (жена), който (която) се задиря; закачка, задорица (Ст. Младенов, БТР).