ЗАДИРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Закачлив (в 1 и 2 знач.); задирчив. Па хванале едно момче, / едно момче и девойче, / па си ошле лен да берат. / Момчето е срамежливо, / момата е задирлива, / па го бутна у коприви. Нар. пес., СбНУКШ I, 511. На устните ѝ играеше постоянна задирлива усмивка. Д. Немиров, Д № 9, 28. Замлъкнаха припрените гласове, секна веселият задирлив момински смях. Д. Спространов, ОП, 239.
2. Заядлив; задирчив. Той е много строг и задирлив към съседите си.