ЗА̀ДНИК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Разг. 1. Грубо. Задна, седалищна част на тялото на човек или животно; задница1, дупе, гъз. Група деца се пързаляха по стръмния скат на дерето, свличаха се чак долу и пълзешком се изкачваха, за да полетят отново по задник. Ст. Марков, ДБ, 414. Защо ще делим с тях [власите] църква и училище – за тях тояга по задника, па да си вървят, откъдето са дошли. Д. Талев, СК, 359. Бойците от най-предните линии се окопаваха бързо като къртици и криеха главите си, а задниците им стърчаха незащитени и изложени. Ив. Мартинов, ДТ, 242-243. Подсвирквам си уж спокойничко, весело и удрям от време на време по задника на коня. П. Михайлов, ПЗ, 81.
Прен. Грубо. Грубо, презрително, обидно назоваване на непочтен, нечестен или невъзпитан човек. – Хей, задник такъв – възкликна Фарел. – Мислиш си, че можеш да се подиграваш с мен? М. Баждарова, ХК (превод), 3.
2. Задна част на дреха, обикн. която покрива тази част от тялото. Задникът на панталоните му се издуваше ту на една, ту на друга страна в такта на бавната му походка по надолнището. Т. Харманджиев, КЕД, 37. Най-напред тя трябва да разбере кой съм аз. Че не съм вече някогашният Мавра – селянчето със скъсания задник и със свинските цървули. А. Станоев, П, 114-115. Задникът на сукмана стои увиснал. Н. Геров, РБЯ II, 65. Панталони със смъкнат задник.
◊ Бия се с пета по (в) задника. Диал. Грубо. Живея много добре, богато, щастливо. Вдигнал съм се (станал съм) със задника <си> нагоре. Разг. Грубо. Без причина съм сърдит, крив, без настроение съм. Щях да се намеся в спора им, но не исках да увеличавам враговете си, защото и без това тази сутрин, както ми каза бай Драго, бил съм станал нагоре със задника си. К. Калчев, ДНГ, 44. Въртят ми се панталоните на задника. Разг. Грубо. Много съм слаб или отслабнал. „Петър Сусов за нищо нефела! Глей само как се въртят панталоните му на задника.“ Й. Радичков, СР, 153. Да ми види задникът път. Разг. Грубо. Да се разходя, да се пошляя (употребява се, когато някой отива някъде, без да е било наложително или без работа). Отишъл в Карлово... и защо? Какво ще прави там? Да му види задникът път. Довличам си / довлека си задника някъде. Разг. Грубо. Идвам, пристигам някъде. В това време дядо Петко, съратникът ѝ в живота, който бе акостирал по пътя, вече бе довлякъл немощния си задник до единственото кафене на селския площад, което вечер се превръщаше в кръчма. Ст, 2002, бр. 40 [еа]. Допира ми / допре ми (опира ми / опре ми) яйцето до задника. Обикн. в св. Разг. Грубо. Не мога повече да отлагам нещо, незабавно трябва да действам, да извърша нещо. Не си върши работата навреме, а чака да опре яйцето до задника и тогава свършва всичко през куп за грош. Завличам си / завлека си задника някъде, при някого. Разг. Грубо. Отивам някъде, при някого. Имам въгарец (въгарци) в задника си. Диал. Грубо. Не седя на едно място, не стоя мирен, въртя се непрекъснато. И на задника си имам очи. Разг. Грубо. Много съм умен и предвидлив, хитър, ловък. Като (когато) ми допре яйцето на задника. Разг. Грубо. В последния момент, когато вече не е възможно повече да се отлага нещо. – Като ти допре яйцето на задника, бързаш. По-рано не можеше да отидеш. <Като> трън в задника съм на някого. Разг. Силно дразня някого, създавам някому големи неприятности и пречки, за което съм мразен, ненавиждан. Никой не те е вързал тук! – озъби се Франк. – Напоследък си трън в задника на всички ни! Св. Колев, ОТ (превод) [еа]. Кога стана калайджия, кога му почерня задника. Разг. Подигр.; Кога стана кюмюрджия <и> кога му задника почерня. Диал. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва мнение за неща, за които има съвсем малък опит. 2. Употребява се, когато някой получи висока длъжност и започне да се големее, да се надува. Кога<то> ми израсте върба в задника. Разг. Грубо. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи). – Ами, ще чакам. Ще го свърши, кога му израсте върба в задника. Лижа (целувам) задника на някого. Разг. Грубо. Държа се угоднически пред някого, подмазвам се на някого; подлизурствам. Той ще прави неговите десет хиляди на година, като целува нечий задник в Торонто. Е. Чолова, ПД (превод), 6. Не съм виждал още сенатор, който да реагира на нещо друго, освен когато му лижат задника. Т. Стоянов, Ха (превод) [еа]. Лъсва ми / лъсне ми задникът1. Разг. Грубо. Ставам беден. Лъсва ми / лъсне ми задникът2. Разг. Грубо. Разкриват се лъжите ми. Майките ни на едно слънце си пекли задника. Диал. Ирон. Грубо. Не сме никак близки, не сме роднини. Меря (премервам / премеря) яйцето според задника си. Простонар. Грубо. Преценявам добре възможностите си, имам ясна представа какво представлявам и се съобразявам с това в постъпките си. Мръсен ми е (не ми е чист) задника. Разг. Грубо. Имам някаква вина, замесен съм в нещо нечестно, непочтено; виновен съм за нещо. Не ми стиска задникът. Разг. Грубо. Не смея, не се осмелявам. Да тръгне сам, не му стискаше задникът, затова изчака другите. Не можеш да му забиеш гвоздей в задника. Диал. Грубо. Голям скъперник (е). Не си види задника. Разг. Пренебр. Със следв. изр. със съюз ами и др. Не съзнава самият той какъв е (за човек, който има големи недостатъци или лоши прояви, а без да се съобразява с това, проявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Не си мърдам / мръдна задника. Разг. Грубо. Самост. или за нещо, за някого. Разг. Не полагам никакво усилие, старание да направя нещо, обикн. в полза на някого. Откъснали (отрязали) му ръцете, че ги залепили на задника му. Диал. Грубо. За човек, който нищо не умее да върши, крайно непохватен, несръчен, нескопосан, некадърен човек. Пàра излиза от задника ми. Диал. Грубо. Виждам големи трудности, измъчвам се много. Петите в задника. Разг. Грубо. Много бързо. Плеснала те Калина със задника. Диал. Грубо. Казва се на някого, за да се изрази пренебрежително отношение към това, което говори, казва. Погледни си задника. Разг. Грубо. Виж се какъв си (за човек, който има големи недостатъци или лоши прояви, а без да се съобразява с това, предявява големи претенции или осъжда, критикува другите). Погледни си задника, пък тогава приказвай. Пращи ми (ври ми) задника кисело за някого. Диал. Грубо. Никак не ме е грижа за някого, никак не се интересувам от някого. Предника съм обърнал на задник. Диал. Грубо. Върша всичко наопаки. Припряло ми на задника, че търся полог. Диал. Неодобр. Грубо. Загрижвам си за някаква работа в последния момент, когато вече е невъзможно повече да я отлагам и не се знае дали ще успея да я свърша. Присмяла се козата на овцата, че ѝ видяла задника. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой критикува другиго или му се присмива, а самият той притежава същите недостатъци. Размърдвам си / размърдам си (вдигам си / вдигна си) задника. Разг. Грубо. Заемам се с някаква дейност, работа, започвам да правя нещо, да действам. Свил съм се като кокоши задник. Разг. Грубо. Проявявам скъперничество, свиди ми се, не смея да похарча пари за нещо или да услужа някому с пари; станал съм скъперник. – Червив си с пари, пък си се свил като кокоши задник! К. Калчев, ЖП, 158. Скъсвам си / скъсам си (съдирам си / съдера си, спуквам си / спукам си, дера си) задника. Разг. Грубо. Полагам големи усилия да свърша, да постигна нещо. Отиде в Берлин и прослуша всички немски актриси, преди да се съгласи да се срещне с мен. А аз си скъсах задника от подготовка, за да го убедя, че съм подходяща за филма. П, 2009, бр. 35 [еа]. Школото ни стоя без даскал и децата ходеха, та се измайваха. Имаме и ние тука две-три паленца от младите, гъркомани, ходиха, драха си задника, ама нищо не можаха да направят. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 33. Стоя си (седя си) на задника. Разг. Грубо. Не предприемам нищо, не се меся в нещо (обикн. от което няма да се получи никакъв резултат). – Защо ти трябва да се намесваш в кавгата. Стой си на задника. Стягам си / стегна си задника. Разг. Грубо. Заемам се сериозно с някаква работа, не се пилея. Съдирам / съдера задника на някого от бой. Разг. Грубо. Жестоко набивам някого. В Логодаж, в зимника на училището две седмици го държали, задника му от бой съдрали. Сл. Македонски, ЕЗС, 23. Сядам си / седна си на задника. Разг. Грубо. 1. Заемам се усърдно и продължително с някаква работа. Кирчовата е друга. Циганска работа, чергарска, весела. Питам го що не си седне на задника, един техникум да изкара, той ми се хили насреща: – Може и туйка да стане! Д. Дамянов, ПИЩ, 79-80. 2. Примирявам се с нещо, отстъпвам, съгласявам се да правя нещо, което не ми се прави, или преставам да върша неразумни неща, лудории; укротявам се, умирявам се. – Петко, и за Влади много приказват. – Неговото е друго... Знам... Ще пощръклей, ще пощръклей и ще си седне на задника – кротко изрече дядо Габьо. М. Яворски, ХСП, 71. Сякаш има циганска пепел на задника си. Диал. Грубо. Обикн. във 2 и 3 л. Употребява се, когато някой не се свърта на едно място, върти се, не седи мирен. Трън в задника на някого. Разг. Грубо. Нещо, което силно безпокои, мъчи, притеснява някого. Автор [Хенри Чарлс Буковски] на няколко полусериозни опита за самоубийство и десетина автобиографични романа. Жива легенда, която премина в отвъдното преди 12 години, но още е трън в задника на обществото. П, 2006, бр. 11 [еа]. Турям си / туря си (турвам си / турна си) устата на задника. Разг. Грубо. Започвам да говоря безотговорно, нахално, грубиянски, без да се интересувам дали ще обидя някого и дали съм прав. Удрям / ударя пета в задник. Разг. Грубо. 1. Тичам много бързо. – Виж го как бърза да ни настигне. Удря пета в задник. 2. Бързам да свърша някаква работа, работя най-усърдно, за да свърша нещо, да се приготвя за нещо. Ума ми е в задника. Разг. Грубо. Разсеян съм, не мисля за това, което трябва; забравям. Хапя си задника. Разг. Грубо. Горчиво се разкайвам за нещо сторено, за нещо, което не е трябвало да правя. – Помисли си до утре за туй, което ти казах! Хубаво си помисли, та после да не си хапеш задника. П. Вежинов, ЗНН, 73. Хваща ми / хване ми задника мазоли. Разг. Грубо. Не ставам от мястото си, работя седнал на едно място дълго време. Ще му тегли задникът талига. Разг. Грубо. За човек – много ще страда. – Няма защо да влизаме в грях. Не си е искал. Но много ще му струва. Ще му тегли задникът талига, дорде е жив. Т. Харманджиев, КЕД, 227. Яйце ми се пече на задника. Разг. Грубо. Много съм притеснен от нещо неприятно, което ме чака, което предстои да стане; на зор съм. – Имам толкова работа, яйце ми се пече на задника, а той ме занимава с празни неща.
ЗА̀ДНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Вътрешна стая без прозорци, в която се държат дрехи или хранителни продукти; килер, задница2. Сватовниците бяха вкъщи, а ний се бяхме спрели при задника на къщата (килера). М. Кънчев, В, 138. Овлезе Мата в задника / извади бела бърчанка, / та са юбаво премени. Нар. пес., СбВСт, 787.