ЗАДНЍЧАМ, -аш, несв., прех. Диал. Затулям, преча. Една вада текла през една усойна и тъмна гора, посред едно влажно място и ся оплаковала с голяма жалба, че гората ѝ заднича и ясното небо, и широкото поле. Д. Манчов, БЕ I, 131. задничам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)