ЗАДНОЕЗЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. За гласна или съгласна – който се образува посредством задната част на езика; веларен, заднонебен. Задноезични съгласни. В тази група спадат съгласните к, г, х. Те се образуват от задната част на езика при границата между твърдото и мекото небце. Л. Андрейчин и др., БГ, 23. Гласните а, ъ, о и у се образуват с помощта на задната част на езика. Изобщо те се образуват в задната част на устата, затова се наричат задноезични. Л. Андрейчин и др., БГ, 10.