ЗАДОБРУ̀ВАМ, -аш, св., непрех. Започна да добрувам, да живея в благоденствие. Аз мисля, че ни Драган, ни Божил и Божилица, ни Цвятко и Цвятковица няма да видят отсега нататък радостен ден. Няма да задобрува нито Слава. Ал. Дювернуа, СБЯ, 672.


Източник: Речник на българския език (онлайн)