ЗАДОБРЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; задобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Повлиявам на някого с думи, действия, постъпки и под. да прояви милост, жалост, снизхождение; умилостивявам. Друг път, за да задобрят морския бог и да го накарат да помага на техните военни кораби .., тие хвърлиле в морето няколко стотини живи възрастни хора. КМ, 7-8. Сяка са старала да го задобри с обещания: Гера обещала, че ако я обяви за най-прекрасна, тя щяла да го направи властител на сичките страни на света. Н. Михайловски и др., ОИ (превод) 67. Ти ще речеш да задобряваме сегашните си учители, отговори дядо Еню, че да стоят в селото ни пò за дълго време, е задобряваме ги я? Плаща им се редовно, хем и добре им се плаща. Ил. Блъсков, ДБ, 56. задобрявам се, задобря се страд.

ЗАДОБРЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; задобрèя, -èеш, мин. св. задобря̀х, прич. мин. св. деят. задобря̀л, -а, -о, мн. задобрèли, св., непрех. Разг. 1. Ставам по-добър човек. Аз бях добра през цялата година, без перспектива да задобрявам допълнително и с уговорката, че не знам кога ще си изпусна нервите. ПУ, 2004, бр. 10 [еа].

2. Обикн. с предл. в. Ставам по-добър в някаква област. „Не смятам, че личният живот трябва да се принася в жертва на кариерата. Човек може да се радва и на двете неща едновременно. Целя се в баланса 50 на 50 между двете. И макар че още не съм го постигнала, напоследък все повече задобрявам в тази „дисциплина“. Б, 2009, бр. 4, 61. Аз слагах надписа „Затворено“, сядах в малкия заден двор, близо до външната тоалетна, опитвайки се да задобрея в песните на Дилън на китарата. Трудна работа, защото не бях толкова добър китарист. С, 2016, бр. 8453, 3.

3. За езикови или др. умения – ставам по-добър, по-съвършен. Чешкият ви нещо задобрява от минута на минута – отбеляза хапливо жената. – Такова нещо се среща рядко. – Езиците ми се отдават. ЛВ, 2011, бр. 41-42 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)