ЗАДОБРЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от задобрявам1 и от задобрявам се.

ЗАДОБРЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от задобрявам2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)