ЗАДОВОЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който отгoваря на обикновени, средни изисквания; удовлетворителен. Малкото овчарче духна засрамено в свирката. Наистина то не свиреше лошо, само тук-таме бъркаше в извивките, някъде не можеше да улучи ония височини, които искаше да вземе, но все пак за обикновените слушатели това беше задоволително майсторство. Г. Караславов, Избр. съч. V, 339-340. Върху всяка избрана сцена от разказа студентите правят своите скици, докато постигнат правилно или задоволително композиционно разрешение. Ал. Гетман и др., СБ, 117-118. Задоволителни постижения.
2. Който задоволява, удовлетворява в известна степен нечий интерес или потребност, прави някого сравнително доволен. Проблемът идва, когато яростта и желанието за мъст напират отвътре, защото тогава не знаеш какво да направиш. Разпитвах много хора как се справят с тези си емоции, но така и не получих задоволителен отговор. П, 2004, бр. 11 [еа]. Вий не тряба да са чудите, дето досега нямаме ни едно подробно описание на нашето отечество. Затуй сега моите разкази тряба да бъдат колко-годе задоволителни за вас. С. Бобчев, ПОС (превод), 36.
3. За успех, оценка – който е сравнително добър, не много висок и не много нисък. Тази прогноза е в съответствие и с оценката, която анкетираните лица правят на съответния си бизнес. Близо 1/4 от тях считат, че той е задоволителен или неуспешен. ИА, 2006, кн. 3 [еа].
4. Като същ. задоволителен м. Остар. Педаг. Оценката 3 на успех в училище, следващата след най-слабата бележка 2; среден, тройка. Не си знаеш добре урока. Пиша ти едва задоволителен (3).