ЗАДОВÒЛНО. Остар. Книж. Нареч. от задовòлен; доволно. Госпожа Калинова пък, като разбра, че той вече отказва на неприятния гост и става да си върви, извърна кокетно главата си, та го погледна задоволно и му кимна с глава одобрително. Т. Влайков, Съч. II, 172. Турна подир обед две големи чаши пред нас, напълни ги със срязани и обелени ябълки, че ги заля с черно, вкусно вино. Ние вадехме с пръсти резени от ябълките и сърбахме по малко, че продължихме разговора си весело и задоволно. Св. Миларов, СЦТ, 3.