ЗАДÒЧНИК, мн. -ци, м. Лице, което учи, следва задочно. Преподавателите в няколко лекции обясняват на задочниците възловите въпроси на съответните предмети, по които те ще се явяват на изпит през юнската сесия.

– От рус. заочник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)