ЗАДОЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от задоявам1 и от задоявам се. В окичено с китка от пролетни цветя, привързана с червен конец, ведро (или менче), издояват първата, обагнила се през годината, овца. Задояването се прави от млада жена във фертилна (детеродна) възраст. Вид., 2018, бр. 25 [еа].
ЗАДОЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от задоявам2 и от задоявам се.