ЗАДРА̀СКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от задрасквам2 и от задрасквам се; зачертаване, зачеркване. Пишеше до късно, понякога до зори, ставаше сутрин с натежала глава и сядаше пред машината да препише гъстите мастилени редове, които нощта бе нахвърляла с много задрасквания и много мъка върху белите листа. Л. Дилов, ПБД, 102-103. Трябваше да пише чисто. Задраскването беше нежелателно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)